преследвало

Речник на българския език

1. преследвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преследвало е производна форма на преследвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преследвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преследвало е производна форма на преследвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преследвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

преследвало е производна форма на преследвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. преследвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преследвало е производна форма на преследвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).