преследвали

Речник на българския език

1. преследвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

преследвали е производна форма на преследвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. преследвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

преследвали е производна форма на преследвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. преследвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

преследвали е производна форма на преследвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. преследвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

преследвали е производна форма на преследвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).