преследва

Речник на българския език

1. преследва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

преследва е производна форма на преследвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. преследва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

преследва е производна форма на преследвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. преследва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

преследва е производна форма на преследвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).