преситила

Речник на българския език

1. преситила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

преситила е производна форма на преситя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. преситила — мин. деят. св. прич. ж. р.

преситила е производна форма на преситя (мин. деят. св. прич. ж. р.).