преръмявал си

Речник на българския език

1. преръмявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

преръмявал си е производна форма на преръмявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. преръмявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

преръмявал си е производна форма на преръмявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. преръмявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

преръмявал си е производна форма на преръмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).