преръмявал е

Речник на българския език

1. преръмявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преръмявал е е производна форма на преръмявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преръмявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преръмявал е е производна форма на преръмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преръмявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преръмявал е е производна форма на преръмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).