преръмявало си

Речник на българския език

1. преръмявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

преръмявало си е производна форма на преръмявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. преръмявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

преръмявало си е производна форма на преръмявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. преръмявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

преръмявало си е производна форма на преръмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).