преръмявало

Речник на българския език

1. преръмявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преръмявало е производна форма на преръмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преръмявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преръмявало е производна форма на преръмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преръмявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

преръмявало е производна форма на преръмявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. преръмявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преръмявало е производна форма на преръмявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).