преръмявала

Речник на българския език

1. преръмявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

преръмявала е производна форма на преръмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. преръмявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

преръмявала е производна форма на преръмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. преръмявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

преръмявала е производна форма на преръмявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. преръмявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

преръмявала е производна форма на преръмявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).