преръмил си

Речник на българския език

1. преръмил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

преръмил си е производна форма на преръмя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. преръмил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

преръмил си е производна форма на преръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).