преръмило си

Речник на българския език

1. преръмило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

преръмило си е производна форма на преръмя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. преръмило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

преръмило си е производна форма на преръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).