преръмило е

Речник на българския език

1. преръмило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преръмило е е производна форма на преръмя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преръмило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преръмило е е производна форма на преръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).