преръмили

Речник на българския език

1. преръмили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

преръмили е производна форма на преръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. преръмили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

преръмили е производна форма на преръмя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).