преръмеше

Речник на българския език

1. преръмеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

преръмеше е производна форма на преръмя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. преръмеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

преръмеше е производна форма на преръмя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).