преръмели

Речник на българския език

1. преръмели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

преръмели е производна форма на преръмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. преръмели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

преръмели е производна форма на преръмя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).