пререкавало

Речник на българския език

1. пререкавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пререкавало е производна форма на пререкавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пререкавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пререкавало е производна форма на пререкавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пререкавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пререкавало е производна форма на пререкавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пререкавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пререкавало е производна форма на пререкавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).