препържил

Речник на българския език

1. препържил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препържил е производна форма на препържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препържил — мин. деят. св. прич. м. р.

препържил е производна форма на препържа (мин. деят. св. прич. м. р.).