препънел

Речник на българския език

1. препънел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препънел е производна форма на препъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препънел — мин. деят. несв. прич. м. р.

препънел е производна форма на препъна (мин. деят. несв. прич. м. р.).