препъвало

Речник на българския език

1. препъвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препъвало е производна форма на препъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препъвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препъвало е производна форма на препъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. препъвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

препъвало е производна форма на препъвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. препъвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

препъвало е производна форма на препъвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).