препъвал

Речник на българския език

1. препъвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препъвал е производна форма на препъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препъвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препъвал е производна форма на препъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. препъвал — мин. деят. св. прич. м. р.

препъвал е производна форма на препъвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. препъвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

препъвал е производна форма на препъвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).