препуснел

Речник на българския език

1. препуснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препуснел е производна форма на препусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препуснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

препуснел е производна форма на препусна (мин. деят. несв. прич. м. р.).