препрочетяло

Речник на българския език

1. препрочетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препрочетяло е производна форма на препрочета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препрочетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

препрочетяло е производна форма на препрочета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).