препрел

Речник на българския език

1. препрел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препрел е производна форма на препреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препрел — мин. деят. св. прич. м. р.

препрел е производна форма на препреда (мин. деят. св. прич. м. р.).