препращяло

Речник на българския език

1. препращяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препращяло е производна форма на препращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препращяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препращяло е производна форма на препращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. препращяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

препращяло е производна форма на препращя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. препращяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

препращяло е производна форма на препращя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).