преправяло

Речник на българския език

1. преправяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преправяло е производна форма на преправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преправяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преправяло е производна форма на преправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преправяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

преправяло е производна форма на преправям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. преправяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преправяло е производна форма на преправям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).