препотвърдило

Речник на българския език

1. препотвърдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препотвърдило е производна форма на препотвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препотвърдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

препотвърдило е производна форма на препотвърдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).