препотвърдил

Речник на българския език

1. препотвърдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препотвърдил е производна форма на препотвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препотвърдил — мин. деят. св. прич. м. р.

препотвърдил е производна форма на препотвърдя (мин. деят. св. прич. м. р.).