преполовил

Речник на българския език

1. преполовил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преполовил е производна форма на преполовя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преполовил — мин. деят. св. прич. м. р.

преполовил е производна форма на преполовя (мин. деят. св. прич. м. р.).