препокрил

Речник на българския език

1. препокрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препокрил е производна форма на препокрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препокрил — мин. деят. св. прич. м. р.

препокрил е производна форма на препокрия (мин. деят. св. прич. м. р.).