препичахте

Речник на българския език

1. препичахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

препичахте е производна форма на препичам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. препичахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

препичахте е производна форма на препичам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).