препичаха

Речник на българския език

1. препичаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

препичаха е производна форма на препичам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. препичаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

препичаха е производна форма на препичам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).