препичало е

Речник на българския език

1. препичало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препичало е е производна форма на препичам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препичало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препичало е е производна форма на препичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. препичало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препичало е е производна форма на препичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).