препича

Речник на българския език

1. препича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

препича е производна форма на препичам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. препича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

препича е производна форма на препичам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. препича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

препича е производна форма на препичам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).