препиташе

Речник на българския език

1. препиташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

препиташе е производна форма на препитам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. препиташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

препиташе е производна форма на препитам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).