препитаха

Речник на българския език

1. препитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

препитаха е производна форма на препитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. препитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

препитаха е производна форма на препитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).