препитал

Речник на българския език

1. препитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препитал е производна форма на препитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препитал е производна форма на препитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. препитал — мин. деят. св. прич. м. р.

препитал е производна форма на препитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. препитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

препитал е производна форма на препитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).