препита

Речник на българския език

1. препита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

препита е производна форма на препитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. препита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

препита е производна форма на препитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. препита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

препита е производна форма на препитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).