препирахте

Речник на българския език

1. препирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

препирахте е производна форма на препирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. препирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

препирахте е производна форма на препирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).