препираха

Речник на българския език

1. препираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

препираха е производна форма на препирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. препираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

препираха е производна форма на препирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).