препирало

Речник на българския език

1. препирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препирало е производна форма на препирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препирало е производна форма на препирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. препирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

препирало е производна форма на препирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. препирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

препирало е производна форма на препирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).