препирали

Речник на българския език

1. препирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

препирали е производна форма на препирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. препирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

препирали е производна форма на препирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. препирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

препирали е производна форма на препирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. препирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

препирали е производна форма на препирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).