препирал

Речник на българския език

1. препирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препирал е производна форма на препирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препирал е производна форма на препирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. препирал — мин. деят. св. прич. м. р.

препирал е производна форма на препирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. препирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

препирал е производна форма на препирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).