препипахте

Речник на българския език

1. препипахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

препипахте е производна форма на препипам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. препипахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

препипахте е производна форма на препипам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).