препипаха

Речник на българския език

1. препипаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

препипаха е производна форма на препипам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. препипаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

препипаха е производна форма на препипам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).