препипал

Речник на българския език

1. препипал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препипал е производна форма на препипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препипал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препипал е производна форма на препипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. препипал — мин. деят. св. прич. м. р.

препипал е производна форма на препипам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. препипал — мин. деят. несв. прич. м. р.

препипал е производна форма на препипам (мин. деят. несв. прич. м. р.).