препипа

Речник на българския език

1. препипа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

препипа е производна форма на препипам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. препипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

препипа е производна форма на препипам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. препипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

препипа е производна форма на препипам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).