препилил е

Речник на българския език

1. препилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препилил е е производна форма на препиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препилил е е производна форма на препиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).