препилило е

Речник на българския език

1. препилило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препилило е е производна форма на препиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препилило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препилило е е производна форма на препиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).