препилила

Речник на българския език

1. препилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

препилила е производна форма на препиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. препилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

препилила е производна форма на препиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).