препила е

Речник на българския език

1. препила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

препила е е производна форма на препия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. препила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

препила е е производна форма на препия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).